Основни техники при лепенето на плочки

Плочките са една от най-разпространените подови настилки, като те варират в различни видове, цветове и размери. Успешното им полагането зависи от правилното лепене и нареждане, като тук не говорим само за материалите и вида на плочките, но и от техниката, която ще се използва.

Източник

Различните методи

Лепенето на плочки изисква добри умения, като от тях зависи крайният резултат и разбира се избягването на бъдещи проблеми с вече поставената настилка. Има два основни метода за лепена на плочки - дебелослойно и тънкослойно, като те се различават по дебелината на слоя лепилна смес. Въпреки, че все по рядко се използва дебелослойното лепене, този метод си има своите предимства. При него може да се изравнят евентуални неравности по основата по време на самото лепене, тъй като слоят лепилен разтвор, който се нанася е около 15мм. Разбира се, самото поставяне на плочките тук изисква много по-голяма умелост поради дебелината на вече нанесеното лепило. Именно поради тези причини, този метод все по-рядко се използва от майсторите. Много по-разпространен и предпочитан е тънкослойният метод, като с течение на времето той се е наложил при професионалното лепене на плочки. За разлика от дебелослойното лепене тук основата трябва да бъде идеално равна, тъй като тънкият слой лепилна смес не може да запълни съществуващи неравности по нея. В случаите, когато основата има нужда от изравняване, то трябва да бъде извършено предварително, след което слоят лепило да бъде нанесен равномерно и с еднаква дебелина върху основата.

Източник

Нанасяне на лепилната смес

Тънкослойното нанасяне на лепило представлява изтегляне на лепилната смес с помощта на гладка мистрия, след което се прилага “надиране”, използвайки назъбена маламашка. Изтеглянето трябва да бъде извършено така, че да разпредели равномерно лепилната смес върху основата, върху която ще полагаме плочките. С надирането се гарантира точна дебелина и височина на образуваните от назъбената маламашка ивици, които ще осигурят наличието на еднакво количество лепилна смес под всяка плочка. При самото полагане на плочките, натиска, който се оказва върху тях компресира така нанесеното лепило. Поради различните видове плочки и необходимото разпределение на лепилната смес за тяхното залепяне, изборът на размерът на назъбване на маламашката е много важен. Нужно е да се определи дебелината и широчината на назъбването, според размера на плочките, които ще полагаме, както и дължината на техният кант.

Източник

Избор на назъбване на маламашката

За надиране на лепилната смес при лепене на стандартни плочки с дължина на кантовете между 100мм. и 200мм., размерът на назъбването на маламашката трябва да бъде 6мм. При полагането на плочки с големина до 300х300мм. назъбването трябва да бъде от порядъка на 8мм. до 10мм., в зависимост дали се полагат върху стена или под. За стъклокерамика или мозаечни плочки, изборът на 3мм. или 4мм. назъбване е напълно достатъчно. При лепене на голямо-форматни плочки, главно предназначени за настилане на подове или открити пространства е препоръчително лепилният слой да има възможно най-малко кухини. Тук, при самото надиране трябва да се използва маламашка със заоблено назъбване, която ще осигури доброто захващане на плочките. В случаите, когато гърба на плочките е силно профилиран може да се нанесе по дебел слой лепило или да се използва комбинирана техника за лепене. При нея, допълнителен слой лепило се нанася директно върху гърба на плочката, като така се избягва създаването на кухини под плочките.

Източник

Професионалисти под ръка!

Основни техники при лепенето на плочки

Различните методи

Нанасяне на лепилната смес

Избор на назъбване на маламашката

Още статии от блога